Гошко на протеста
Гошко, циганчето, беше роден в малко село близо до град Хасково. Беше живял сред българи, турци и роми, както беше модерно да ги наричат културните хора.
Гошко не използваше думата “ром”, защото му беше чужда, далечна, измислена.
С трудния живот, който му беше предложила съдбата, не успя да завърши училище, защото се опитваше да изкара някой лев от сезонна земеделска работа.
Така се случи, че след промените селското стопанство в неговото село замря и работа вече нямаше.
Гошко беше станал Гошо, работа нямаше, а трябваше гърла да храни. Щеш не щеш, подлъгаха го да краде кокошкарски и заради една такава дребна кражба отиде в затвора. Държавата го осъди, прибра го и с данъците на данъкоплатеца Гошко изкара няколко не толкова лоши години в затвора.
Излезe от затвора, а времената бяха още по-други. За миналото му напомняха само татуировките и на двете ръце. Бяха дни на протести и недоволство. Бай Иван му предложи да пътува за София – хем ще вземе някой лев, хем ще види столицата. Гошо не задава излишни въпроси. Взе белите, чисти дрехи, които трябваше да облече за пътуването към столицата, взе българското знаме и тръгна с автобусите към столицата.
Развяваше уплашено Гошо българския флаг пред Народното събрание с още свои съседи от село. Преди години тая държава му беше дала лош старт в живота, а сега му даваше пари и нови дрехи. Нещата май отиваха на по-добро. Нали сме вече в Европейския съюз.
снимка: BTV
